MadHouse

Прогонвана,осъждана,одумвана

от делника задъхан вече чезнеща,

ти като цвете от вихрушка клюмнало,

на моя праг си спряла пак трепереща.

Ела,любов, за тебе е отворено

сърцето ми навсякаде и всякога.

Ела,ела,не се  сърди на хората,

че толкова са зли към теб понякога.

Постой при мен и после пак,постоплена,

тръгни сред тях и тропай по сърцата им.

Че ти ако изчезнеш от живота ни,

без тебе ще умре земята,цялата